Изложбата представя осем портрета на влиятелни с позициите и идеите си хора (наши съвременници или исторически личности) върху, чиито лица се прожектират мимики и трансформации. Движенията са на неравни интервали и много бързи, така че зрителите да не са абсолютно сигурни във възприятията си и да изпитват съмнение относно това, което са видяли.

Размерът на всеки портрет е 160см./ 120см.и представлява екран. Техниката е дигитален печат върху платно.

Същевременно на два екрана тече чат между портретуваните.

Чатът е анонимен. Портретуваните няма да участват със своите имена, а с никнейм. Само може да се предполага кой говори. Единият никога не участва. Присъствува само като свидетел, но ние не знаем кой е той. Освен това самите портрети са своеобразни аватари.

Езикът в инсталацията ползва профанния жаргон от чатовете като форма, а като съдържание съвременни културологични теории.

Темата на чата е относно въпросите на разпространение на оръжия за масово унищожение и контрола над въоръженията (по-специално атомните оръжия и пр.)

Цялата инсталация представя как една пост-модерна мистификация функционира.

Фотографиите ползвани в инсталацията, които не са собственост на автора, а са от уикипедия, интернет и са освободени от авторски права.

Изложбата може да бъде видяна до 29-ти октомври в галерия Алма Матер на Софийски Университет „Св. Климент Охридски” – Ректорат, Северно крило, вход откъм ул. „Шипка”.