Неговото дело е епоха в българската литературна наука. Непримиримият му ум дръзко подриваше идеологическите клишета преди и след 1989 г. и така отвоюва за всички ни територия на свободомислие и морална грижа. Ненадминат майстор на живото слово, с блестящите си лекции той възвиси съзнанията на поколения студенти. Преподавателският етос на Никола Георгиев удържаше високи филологически залози, засрещаше литературознание и лингвистика, упорстваше в отстояването на мястото на литературата в бързо променящия се свят. Скепсисът му по отношение на празнодумството и амбициозните построения без теоретичен фундамент, аналитичната яснота и неподражаемата ирония са наследството, което трябва да помним.

Учител по съмнение и несигурност, Никола Георгиев беше щедър, споделяше и вдъхновяваше с откритията си, вълнуваше се за бъдещето – неговото тревожно и футуристично литературознание създаде онази „невидима школа“, чиито последователи не се страхуват да прекосяват границите между езици, творби и дисциплинарни полета.

Пусто и тихо е, когато няма кой да хвърли светлина връз гълчавата от разноречиви литературоведски идеи, да въздигне мостове между конфликтни текстове и концепции, да чете литературните творби със страст и интерпретативна мощ.

Поклон пред светлата му памет!

От Академичната общност на Софийския университет "Св. Климент Охридски"