Софийският университет "Св. Климент Охридски" с прискърбие съобщава, че ни напусна проф. д.пс.н. Павел Александров, доайенът на психологията в България.
Погребението ще бъде на 13 октомври 2019 г. на гробищен парк "Св. Архангел Михаил" в Бояна от 13.00 часа.
"Смъртта е огледалото, в което се отразява смисълът на живота!", Согиал Ринпоче, тибетски психолог.
Днес, 10 октомври 2019 г., в 7.30 часа сутринта напусна този свят професор, доктор на психологическите науки, Павел Александров!... Отиде си доайенът на психологията в България, един от основателите на най-авторитетната специалност в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Отиде си най-знаковото присъствие в българската университетска психология, в Алма матер, а и навсякъде в страната, където преподаваше до последния си дъх . Отиде си Учителят Павел Александров, чието име през последните 50 години хиляди и десетки хиляди негови ученици носеха, носят и ще носят в сърцата си. Отиде си Човекът Павел Александров, който успяваше да вдъхне кураж и оптимизъм на всички, докоснали се до неповторимото му присъствие в живота и науката. Отиде си Павката, оставяйки след себе си празнота, която няма как да бъде запълнена в чувствата на неговото семейство и на близките му приятели. Отиде си и отнесе със себе си в Отвъдното любовта на всички, които имаха уникалния шанс да усещат разливащата се от него доброта, с която стопляше душите ни!...
Проф. Павел Александров - Ученият, Учителят и Човекът тази сутрин потегли в своя път към по-добрия от световете така, както беше живял винаги - щастливо и спокойно, уверен във всеопрощаващата мъдрост на обичта си към хората. Да помогне на всеки, който има нужда от това, беше негово житейско верую, смисъл на живота, чрез който смъртта се превръща в приемлив край на съществуването, въпреки бруталността на своята неизбежност. Учителят караше всички да се замислят, че и в този отчужден свят, в света на натрупването на вещи, а не на Човешки отношения, все пак е възможна и онази хуманна отдаденост към всеки и към всичко, за която сме чували, че е присъствала в миналото. "Знаели" сме, че я е имало, но тя се превръщаше в реалност тъкмо чрез Неговото присъствие, чрез словата му и чрез неповторимата му усмивка, с която едновременно вдъхваше радост и въздаваше смирение, не само към живота, но и към смъртта!...
Всъщност, в този миг думите се оказват може би излишни!...
Прощавай, Учителю!...
Поклон пред светлата му памет!
От Академичната общност на Софийския университет "Св. Климент Охридски"