През далечната 1961 г., поканена от проф. Тома Томов, тя се заема с пионерската задача да постави началото на преподаването на испански език в Университета. Под нейното ръководство (1965-1980) Катедрата се развива с привличането на млади и способни преподаватели, интересът към специалност „Испанска филология“ нараства с всяка изминала година и до днес шестдесет випуска са или нейни възпитаници, или студенти, които се обучават от книгите и учебните ѝ помагала. Емилия Ценкова, нашата обичана, благородна и всеотдайна учителка, е съавтор на първите двуезични речници, с които работим и до днес, създава първата „Антология на испанската литература“, първите учебници по езика у нас, утвърждава се като пръв и най-вещ преводач с огромен принос за културното сближаване на България и испаноезичния свят. Присъдени са ѝ Почетния знак на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със синя лента, както и международни награди и отличия с висока значимост в областта на испанистиката.

Емилия Ценкова е основоположник и на българистиката в Испания. Като лектор по български език в Автономния университет на Мадрид (1974-1978) тя е обучила бъдещите слависти на нашия език, а по-късно и на българска култура и литература.

С личния си пример на професионално поведение, с ерудиция и опит, строга, взискателна и справедлива, с неподправения си финес и елегантност, с винаги бодрия си дух, тя буди възхита и вдъхновение за поколения наши колеги. Безкрайно ще ни липсват респектиращото ѝ присъствие и безусловна подкрепа по пътя на нашето усъвършенстване!

Поклон пред паметта и делото на Емилия Ценкова!

От Академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски”