Проф. Хаджикосев е роден в София на 7 март 1941 г. Завършва "Българска филология" в Софийския университет през 1965 г. като отличник на випуска. Тогава започва и 50-годишната му университетска кариера като преподавател по антична и западноевропейска литература. Пенсионира се през 2009 г., но продължава да води лекции по западноевропейска литература до 2016 г., когато провежда последната си изпитна сесия.

Бил е ръководител на катедра „Теория на литературата", лектор по български език и цивилизация в университета „Жан Мулен“ в Лион, Франция, и гост-професор в Славянския семинар на Университета „Георг-Аугуст“ в Гьотинген, Германия.

В годините на тоталитаризма е сред малкото литературоведи, които реабилитират българския символизъм в лицето на Яворов, Дебелянов, Траянов и Лилиев. Автор е на повече от 30 книги, стотици статии, есета, рецензии в литературния и периодичния печат, но най-забележителното му постижение си остава 13-томната „Западноевропейска литература“ – едно епохално дело, събрало в стотици страници анализите му на автори от епохата на Средновековието до 20 в. включително.

Симеон Хаджикосев е и един от най-големите български полиглоти, което му дава възможност да се изяви и като преводач. В това отношение най-представителни са преводите му на провансалската поезия.

Носител е на много награди, сред които за критика и публицистика на Съюза на българските писатели, както и на Националната награда за литературна критика на Министерство на културата и Община Панагюрище „Нешо Бончев“ (2019). Член е на ПЕН-център, България.

С неговата кончина българската култура и Софийският университет губят един от най-фините си и ерудирани интелектуалци, един от най-сладкодумните си и увличащи студентите преподавател.

Поклон пред светлата му памет!

От Академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски”