Преподавател - гл. ас. Петя Христова, д-р

Място на провеждане - Стадион "Академик", Гео Милев.

Аеробиката като фитнес дисциплина се появява през 60-те години на XX век. За неин създател се счита д-р Кенет Купър. Той търси причината защо хората с добре развита мускулатура показват много лоши резултати при продължителни циклични натоварвания (бягане, плуване, колоездене и др.), които изискват аеробен режим на работа. Д-р Купър провежда множество тестове и установява, че това се дължи на ограничените възможности на дихателната и сърдечно-съдовата системи да доставят кислород до системите, органите и мускулите.

В своето развитие аеробиката преминава през различни фази и трансформации. През 70-те години на миналия век водеща цел на аеробните занимания е намаляване на теглото. През 80-те години, американската танцьорка Джаки Соренсън (1972) доразвива системата на Купър, като включва в аеробната програма танцови стъпки, изпълнявани с музикален съпровод, под формата на групово занимание. Аеробиката придобива изключителна популярност, след като актрисата Джейн Фонда (1988) я пропагандира като системата „Workout” – фитнес аеробика. Освен танцови стъпки, тя вече включва и гимнастически упражнения за сила, гъвкавост и др., както и за развиване на кардио-респираторната система на човешкия организъм. Това поставя началото на аеробната гимнастика, базовата (класическа) аеробика или т. нар. „спорт за всички“.

Аеробиката е занимание, използващо гимнастически упражнения с музикален съпровод, изпълнени поточно, с различни нива на интензивност, обединени в комплекс с преимуществено развитие на аеробните възможности, силата, гъвкавостта и координационните възможности на занимаващите се. Характерна особеност на аеробния комплекс е възможността за точно дозиране и регулиране на натоварването.

Средствата, които се използват в заниманията по класическа (базова) аеробика са общоразвиващи гимнастически упражнения, многообразие от стъпки, съчетани с координация на ръцете, силови упражнения за различните мускулни групи на тялото, както и упражнения за разтягане. Специфичните (базовите) движения, използвани в аеробната гимнастика са седем: ходене (маршировка), бягане, подскок до разкрачен полуклек, напад, повдигане на коляното, подскочна стъпка с разгъване на подбедрицата (skip) и мах. Като допълнителни средства се използват различни танцови стъпки, пози от йога, дихателни упражнения, упражнения за разпускане, автогенна тренировка и др. Характерна особеност на базовата аеробика е наличието на аеробна компонента във всяко занимание. Тя поддържа определено аеробно ниво на сърдечно-съдовата и дихателната системи.

Ефектът от заниманията с аеробика, зависи от интензивността на натоварването, седмичната честота на заниманията, времетраенето на отделното занимание, продължителността на цялата тренировъчна програма, характера на включените упражнения. Според начина на изпълнение на упражненията и големината на стреса върху ставите и ставните връзки (големината на реакцията на опората), аеробните комплекси биват с висока (high impact – движения с летежна фаза) и ниска (low impact – движения без летежна фаза) интензивност.

Специалистите считат, че седмичният брой на заниманията трябва да бъде 3-5. При по-малко от 3 занимания в седмица не се получава търсения кумулативен ефект на спортната тренировка, а повече от 5 занимания водят до преумора и претоварване, а често и до травми.

Една тренировъчна програма трябва да е с продължителност поне 3–4 месеца за да се получи траен тренировъчен ефект върху кардио-респираторната система. В зависимост от поставената цел и индивидуалните възможности на участниците, продължителността на отделното занимание се препоръчва да е между 45 и 60 минути.

Представителен отбор по аеробика

Тренировките на отбора по аеробика се отличават със средна до висока интензивност и наблягане на интересна хореография по време на заниманията. Така се развиват добре координационните способности на спортистите и е гарантирано доброто настроение.Както във всяко аеробно занимание и тук присъстват упражнения за отделните мускулни групи. Специално внимание в тренировката се обръща на развитието на физическите качества бързина, сила, издръжливост и гъвкавост.

Мажоретен състав

Мажоретният състав е създаден през 2001 г. по идея на тогавашния директор на Департамента по спорт доц. д-р Емил Прокопов. Идеята е осъществена от Г. Минковска. Оттогава танците на мажоретките са част от повечето мероприятия на спортния департамент. Изпълненията на мажоретките са съпътствали и редица републикански първенства, международни и световни турнири.

В състава могат да бъдат включени студентки от всички курсове и факултети на СУ “Св. Кл. Охридски”.

Тренировките се провеждат два пъти седмично