В сравнение със старите европейски университети, възникнали във времето между ХІІ и ХІV в., Софийският университет е създаден в края на 80-те години на ХІХ в. Но неговите корени отвеждат към една изключителна книжовна и образователна традиция на средновековна България от времето на бележитите български владетели княз Борис І и цар Симеон.

Аула - стъклопис, цар Симеон	Релеф на св. Климент Охридски	Аула - стъклопис, княз Борис І

Според житието на св. Климент от Теофилакт Охридски (ХІІ в.) “блажените отци и учители” Кирил и Методий, провъзгласени от папата по време на престоя им в Рим (кр. на 867–869) за равноапостоли, “понеже се заели с подвиг, който е равен на подвига на апостол Павел”, “изнамерили славянската азбука, превели боговдъхновените писания от гръцки на български език и се погрижили да предадат Божествените знания на по-способните от учениците си. И мнозина пили от този учителен извор, между които избрани корифеи на групата били Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава.” Насилствено прокудени от немското духовенство от Моравия и Панония, оцелелите Кирило-Методиеви ученици Климент, Наум и Ангеларий поемат към България. В столицата на новопокръстена България Плиска те са посрещнати радушно от българския княз Борис І. В резултат на изживените несгоди Ангеларий умира, а Наум и Климент създават Плисковско-Преславската и Охридската книжовна школа.

Климент Охридски, българин от югозападните краища, е най-видният ученик на Кирил и Методий, пристигнал в България през 886 г. Ръкоположен за пръв епископ на българския език на Югозападна Македония през 893 г. по времето на цар Симеон. За седем години обучил 3500 ученици от всички слоеве на народа, подготвил голям брой свещеници, дякони и учители. Умира в дълбока старост през 916 г. Учениците му го погребват в построения от него манастир “Св. Пантелеймон” в Охрид. Канонизиран през Х в., Климент е причислен към пантеона на българските светци наред с Кирил и Методий. В Асеманиевото изборно евангелие от края на Х в. е записано, че паметта на св. Климент се чества от българската православна църква на 27 юли – деня на неговото Успение и светите Седмочисленици. По-късно се възприема и датата 25 ноември – денят на св. Климент, римски папа, чиито мощи са намерени и пренесени в Рим по време на мисията на братята Кирил и Методий при хазарите, в която участва и ученикът им Климент.

Преживял крушението на славянската кауза във Великоморавия и Панония, Климент има възможността да види нейния триумф в България. Заедно с книжовниците от Преславския кръг основаната от него Охридска школа полага основите на старобългарската писмена култура, книжовна традиция и образование, които скоро стават еталон за цялата славянска цивилизация.

Неслучайно в приветствието на френския сенатор Жюстен Годар по повод 50-годишния юбилей на Софийския университет от май 1939 г. се посочва, че “нашите стари френски университети поздравяват, прочее, вашия като техен съвременник. За някои от тях той е по-стар, защото от Охрид до София, от старата духовна столица до новата, връзката не е била прекъсвана.”