Първото тържествено отбелязване на университетския празник е замислено да бъде запомнящо се в хода на честванията на 15-годишнината на Висшето училище през 1903 г. Предвижда се тържественото представяне на новия Ректор пред княза и официалните лица да се проведе в салона на читалище “Славянска беседа” или в този на Народното събрание, развеждане на гостите из институтите, гощавка и бал от дружеството за подпомагане на бедните студенти. За съжаление поради траура след жестокото потушаване на Илинденското въстание първият юбилей на Висшето училище протича скромно с обикновен годишен акт на 25 ноември 1903 г. в салона на “Славянска беседа” и се ограничава единствено със споменаването на юбилейната годишнина в речта на новия Ректор проф. Бончо Боев.

С приближаването на 25-годишнината идеята за юбилейни тържества отново се възобновява. Още на 9 март 1911 г. Академичният съвет избира комисия по съставянето и осъществяването на програма за юбилейното честване под председателството на проф. Иван Георгов. Предвижда се тържествата да бъдат проведени през октомври 1913 г. с разнообразни инициативи като официално честване, банкет във Военния клуб, разглеждане на града и университета, вечеря от общинската управа, вечерно градинско увеселение, излети до Владая, Врана или Панчарево, до Плевен или Рилския манастир, които да продължат в рамките на четири дни. Сред поканените е решено да бъдат всички славянски и балкански университети (други университети не се предвиждат от скромност), както и първият почетен доктор на Университета – Екзархът. На Историко-филологическия факултет се възлага написването на история на Висшето училище и Университета за изминалите 25 години. Този път обаче, Балканските войни и неблагоприятният изход от тях за страната попречват на реализацията на намеренията.

Същата участ има и замисълът за отпразнуване на 40-годишния юбилей на Университета през 1928 г. Голямото бедствие в Пловдив и околностите в резултат на опустошителното земетресение през април 1928 г. се считат за неблагоприятни за тържества от подобен род. Но в същото време през 1929 г. се осъществява дълго замисляното начинание – отпечатването на Алманаха на Софийския университет 1888–1928 като № 91 на поредицата “Университетска библиотека”, който съдържа освен “животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на Университета до 1929 г.” и кратка история на Университета, подготвена от проф. Иван Георгов.

Най-ярко и запомнящо се е академичното тържество, посветено на 50-годишния юбилей на Университета. Годишнината се навършва през 1938 г., но е решено празникът да бъде изместен през пролетта и да се свърже с най-красивия български празничен ден – 24 май (денят на светите братя равноапостоли Кирил и Методий). В рамките на пет дни от 20 до 25 май 1939 г. са осъществени разнообразни прояви, разкрити в детайли в следващия текст благодарение на публикуваните обстойни сведения за юбилейните тържества от тогавашния началник на университетската канцелария г-н Манол Михайлов.