Инициативата се организира съвместно от специалност Италианска филология и Италианския културен институт в София. Мястото на провеждане бе Аулата на Алма Матер.

Анна Амендоладжине, директор на Италианския културен институт, поздрави студентите и университетското ръководство. Тя сподели пред аудиторията, че темата на лекцията придобива все по-голям интерес. Нещо повече, третата седмица от месец октомври е посветена на Италианския език (седмица на Италианския език по целия свят). Това събитие се чества за единадесети път у нас, споделя още г-жа Амендоладжине. Честванията относно 150-тата годишнина от обединението на Италия са започнали през месец март тази година. Между 25 и 31 март в Дома на киното беше прожектиран филм за най-голямото освободително движение в Италия, с режисьор знаменитият Лучино Висконти. Всички тържества относно годишнината от обединението ще са под лозунга „Честит Рожден Ден Италия!”. Цялото интервю на Анна Амендоладжине можете да намерите тук.

Рикардо Кампа е професор по История на философията в университета в Мендоса (Аржентина) и директор на Изследователския център към Университета за чуждестранни студенти в град Сиена (Италия). Ученик на нобеловия лауреат Ервин Рудолф Йозеф Александър Шрьодингер. Книгите и статиите на проф. Кампа се превеждат на много езици: френски, португалски, английски, испански, естонски.

Както се вижда от заглавието на лекцията („Профилът на италианската култура в светлината на 150-годишнина от обединението на Италия”) акцентът пада върху културата. Интересното е, че проф. Кампа не започва с въпроса „Що е култура?”, а атакува проблема от гледна точка на езика и неговата роля. За Рикардо Кампа езикът придобива характер на идентичност. А всички езици в Европа, взети заедно, представляват нейната култура. Културните езици, от друга страна, се дефинират като имащи значение за целия свят. Водещите езици (напр. английски, немски, френски) са част от Културните езици.

Италианският език е неоромански език. Той е пряк наследник на латинския език и за разлика от другите неоромански езици той запазва в себе си подчинителното наклонение и съгласуването на времената. Разбира се зад всичко това стоят не малко хора. Отговорник за запазването на латинския език e Св. Франциск, римокатолически монах светец от XIII век. Небезизвестният Джовани Бокачо, със своето произведение „Декамерон”, оказва силно влияние върху италианската култура, но и върху творчеството на Томас Ман, Йохан Волфганг фон Гьоте и неговия „Фауст”.

Колкото и да е смайващо Николо Макиавели (философ на Ренесанса) е човекът, който първи утвърждава основния принцип на италианския език в произведението си „Принцът”. (Бележка: На българският пазар произведението на Макиавели първо излиза със заглавие „Князът”. Постепенно се появява нов превод на произведението със заглавие „Владетелят”. В последно време обаче започва все повече да се говори за „Принцът”. Независимо с кое заглавие работите произведението и идеята са едни и същи.) Уникалното в случая е, че това е творба от ново поколение върху банална тема. За да се разбере по-ясно това ще кажа, че през Ренесанса се оставя старият жанр на писане от Средновековието (сумата) и се появява нов жанр – трактатът. Чрез това си произведение Макиавели показва подробно как трябва да се управлява една държава и с това си спечелва титлата на родоначалник на съвременната политическа наука. („Принцът” е първо институционална фигура в държавата.) Във времето на Макиавели се преодолява разликата между Държава и Нация: Държавата като територия; Нацията като духовна съвкупност (традиция, език). Ренесансовият философ е държал много на това, че модерната държава трябва да бъде национална държава. Уви идеите му в „Принцът” му спечелват лоша слава.

Атанас Анов