Заседателна зала 1, Ректорат
На 8 ноември 2024 г. от 17:00 в Зала 1 на Ректората на Софийски университет, Мирослав Садовски, преподавател в Юридическия факултет на Университета Стратклайд в Глазгоу, Шотландия, постдокторантски изследовател в Центъра за глобални изследвания, Университет Аберта в Лисабон и постдокторант в Бразилския център за анализ и планиране в Сао Пауло ще изнесе публична лекция на тема „Политика на паметта и правни институции на паметта“.
Докато напредваме в 21-ви век, изглежда, че се отдалечаваме от обещанията от 90-те години на миналия век да вървим напред като човечество и да оставим грешките от миналото зад гърба си; по-скоро виждаме връщане към политиката в стила на 19-ти век, но прилагана с помощта на съвременни средства, включително социални медии, подкасти и влиятелни лица (инфлуенсъри). Това важи и за политиката на паметта. Докато политиците по света са все по-заети с изграждането на конкуриращи се разкази, понякога предлагайки различни такива за вътрешна и външна употреба, въпросът за връзката между правото и паметта става особено важен, ако човек иска да разбере модерния свят.
Лекцията предлага да се съсредоточим върху изследването на връзката между правото, паметта и политиката, като се започне от философската перспектива, т.е. от анализа на разсъжденията на Дюркейм за правото, заместващо религията като основен организатор на социалния живот в съвременните общества и концепциите на Фуко за контрапаметта и контраисторията. Тези теоретични размишления ще бъдат допълнени чрез вглеждане в социологията – която ни даде термина колективна памет – и правната теория, като международното право и човешките права, които зависят особено от спомените от миналото, за да поддържат по-нататъшното развитие.
Втората част на лекцията ще се отклони от теоретичното и ще премине към концептуалното, обяснявайки идеята за правните институции на паметта, т.е. онези правни институции, чиято първа или второстепенна цел е да въздействат върху начина, по който обществата възприемат миналото, за да прокарват определени политически цели – не непременно порочни. Те включват две меки институции – репарации и международни трибунали, две средни – лустрация и комисии за истина (и помирение) и две твърди – правна амнезия и законодателство за паметта, в зависимост от интензивността на опита за въздействие върху колективната памет.
Накрая, третата част на лекцията ще се съсредоточи върху практическите аспекти на връзката между правото и паметта, като се вземе за пример един от най-обсъжданите въпроси през последните години: този за спорното наследство. Дори преди протестите на Black Lives Matter през 2020 г., въпросът за или против премахването на трудното наследство беше обсъждан в много контексти в световен мащаб, на различни места се възприеха различни стратегии. Към въпроса за пост-имперското наследство се подхожда по различен начин в пост-колониален и пост-комунистически контекст – макар и често с подобни резултати, така че политиката на паметта от места като Канада, Португалия, Полша и Унгария ще бъде обсъдена, за да се представи голямата картина на взаимодействието между правото, паметта и политиката в наши дни.
Мирослав Садовски гостува на Софийския университет по покана на проф. Мартин Белов, ръководител на направление в научна група „Европейски ценности и социални предизвикателства“ по проекта SUMMIT. Основните изследователски интереси на М. Садовски са в пресечните точки на правото и паметта, социологията на правото и правото на културното наследство, както и международното право и политическите науки. Участвал е с доклади в почти петдесет конференции и има над 30 публикации, включително монографията „Intersections of Law and Memory: Influencing Perceptions of the Past“ (Routledge, 2024).
За да го чуете, заповядайте на публичната лекция на 8-ми ноември, между 17:00 и 19:00 в Зала 1 на Ректората на Софийски университет.
Проектът SUMMIT e финансиран от Европейския съюз-NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, проект No BG-RRP-2.004-0008.