Софийският университет "Св. Климент Охридски" с дълбоко прискърбие съобщава, че на 29 юли 2020 г. почина доц. д-р Емилия Минева, дългогодишен преподавател във Философския факултет на Алма матер.
Поклонението ще се състои на 1 август 2020 г. от 10.00 ч. в църквата „Света Параскева“ (София, ул. „Г. Раковски“ 58).
Емилия Минева измина жизнения си път, отдадена на образованието във всичките му степени. Родена на 2.09.1942 в гр. Белоградчик, тя работи като прогимназиален учител, завършва с отличие специалност „Философия“ в Софийския университет „Климент Охридски“ през 1971 г., където става асистент през следващата година. След редица специализации в Московския държавен университет „Михаил Ломоносов” (1978), Виенския университет (1983), Лайпцигския университет (1989), през 1989 г. става доктор по философия с работата „Формиране на Марксовия подход към проблема за човека”. От 1990 г. е доцент в катедра „История на философията“ и води курсове по история на марксистката философия, социологически проблеми, история на философската и политическата мисъл, философия на ХIХ век и др. Тези курсове и най-вече семинарните занятия се отличават със свободомислие, нетрадиционни гледни точки, многообразие на обсъжданите произведения – все с характерни критичност и ироничност към идеологически догми. Това ражда и съставената от нея „Антология на марксистката философия. От възникването на марксизма до ленинския етап” (1981), станала основа за оживени дискусии и формиране на кръг от студенти и млади преподаватели, обсъждащи не само множество теми и понятия на политическата и социалната философия, но и на пречупването им през всекидневни проблеми. Без научните качества на Емилия Минева и нейната организационна настойчивост не биха били възможни продължаващите вече над 35 години философски четения в Гьолечица, тръгнали в началото на 80-те години с недогматичен прочит на основни марксистки и идеолого-критични произведения.
Характерният за нея начин на съвместна работа, лишен от суетност и налагане на възгледи, личи както в поредица статии в сп. „Философска мисъл“ преди 1989 г., така и в съавторските книги, появили се след нейната прецизна съставителска и редакторска дейност: „Владимир Соловьов и западноевропейската философска традиция” (2001), „Ницше и Изтокът” (2002), „Маркс: хетерогенни прочити от XX век” (2012), „Род и родова памет” (2014), „Историко-философска мозайка от ХIХ век” (2015).
Поклон пред светлата й памет!
От Академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски”