В Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“ бе открита изложбата „Вапцаров – Мечтателят“, която представя архивни материали на поета от фондовете му, съхранявани в Института за литература – БАН и къща музей „Никола Вапцаров“ към Националния литературен музей. Експозицията може да бъде разгледана до 15 януари 2020 г.
Изложбата, организирана от Института за литература – БАН, Национален литературен музей и Университетска библиотека „Св. Климент Охридски“, е посветена на 110-годишнината от рождението на Н. Й. Вапцаров и 150-годишнината от основаването на Българската академия на науките.
Директорът на Университетската библиотека доц. Анна Ангелова откри изложбата и посочи, че това е последната изложба за тази година в библиотеката и подчерта, че това е третата изложба за 2019 г., която е организирана съвместно с Литературния институт на БАН. По думите й, това сътрудничество се е оформило като традиция: „Подготвихме три изключително добри изложби, които се радваха на широк интерес“. Доц. Ангелова изрази увереността си, че и с настоящата изложба ще е така и посочи, че се надява повече млади хора да разгледат витрините, защото ще видят в тях не само мечтателя Вапцаров, но ще се докоснат до негови автентични документи и ще усетят поета Вапцаров: „Вапцаров, който за съжаление през последните 30 години винаги поглеждаме през призмата на политическите му пристрастия и винаги има полемики, засягащи личния му живот, семейството, личността на поета, затова днес много ми се иска с тази изложба и с обединените усилия на нашите институции да отдадем заслужената почит на големия поет Никола Йонков Вапцаров“.
Директорът на Института за литература към БАН доц. Елка Трайкова отбеляза, че с колегите й са се опитали да представят максимално пълно това, което притежават, за да могат посетителите да се докоснат до истинското лице на Никола Вапцаров. Те могат да видят предсмъртните му стихове, да проследят неговия жизнен път и да приемат Вапцаров като трагическия поет на българската литература. По думите й, съдбата на неговата поезия е разпъвана между канонизирането, възхвалата и пиедестала от една страна и обругаването, от друга. Доц. Елка Трайкова изказа своята благодарност към Университетската библиотека и Националния литературен музей, че работят заедно в тази изключително важна мисия за опазването на българското слово, за опазване паметта за големите творци на българската литература.
Директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов посочи, че именно в Храма на университетската книга е подходящото място, където да се отбележи 110-годишнината от рождението на Никола Вапцаров. По думите му, Вапцаров е поет на всички българи. Това е поетът, който е донесъл много слава на поетична България, поет, обичан и в други страни, изключително често цитиран, каза Атанас Капралов и допълни: „Ние ще продължим да работим с всички институции, които правят необходимото Вапцаров да бъде сложен на пиедестал и да бъде приет като поет на всички българи. Това е неговата мечта и ние ще работим за нея“.
Гл. ас. Емилия Алексиева представи подробно архива на Никола Вапцаров, който се съхранява в Института за литература към БАН. В изложбата са експонирани лични документи, сред които като ученическа карта, мореплавателна книжка, членска карта от Въздържателно дружество „Морал“, легитимацията му като огняр в БДЖ, писма и картички от и към роднини и приятели, тетрадки, бележници и тефтерчета с ранни и по-късни варианти и ръкописи на стихотворения, сред които кафявият бележник с 16 стихотворения от ранния период, розовата тетрадка с 12 стихотворения от периода 1936–1937 г., тетрадка по смятане с 14 стихотворения, синият кожен бележник „Байер“ със стихотворенията „Предсмъртно“, „Прощално“, „Антени“ и др., екземпляр на „Моторни песни“ с ръкописното „Свобода“, семейни снимки. Важно в изложения архивен масив е и присъствието на вестник „Литературен критик“, на който Вапцаров е бил редактор. Архивната визия за Вапцаров е обогатена с лични вещи като албума на випуска на Морското машинно училище във Варна с химна, написан от поета и негови портрети.
Доц. Александра Антонова от Института за литература към БАН посочи, че архивите на Никола Вапцаров са истинско съкровище и благодари на колегите от Университетската библиотека за изключително високия професионализъм, с който са изготвили анотациите към архивните единици и концепцията за изложбата на базата на техни собствени проучвания. „Аз съм възхитена и благодаря. Вярвам, че това наше сътрудничество ще продължи. На добър час на изложбата. Оставям всеки да съпреживее своя Вапцаров“, каза в заключение доц. Антонова.
Представените архивни материали допълват и разширяват представата за Вапцаров като автор единствено на стихосбирката „Моторни песни“: поетическият дял на неговото творчество надхвърля съдържанието на тази книга. Той е автор и на драматургически произведения, и на текстове за деца, към които се е отнасял особено трепетно и отговорно. Не на последно място стои и работата му като редактор на в. „Литературен критик“, в който той помества през 1941 г. известната статия „За творчеството на най-младите“. За ръкописното наследство на Вапцаров Михаил Неделчев пише в статията си „Живот за Вапцаровите думи“: „Внимателното и освободено четене на ръкописите ще ни предостави фрагменти, които могат да имат самостойно битие или могат да бъдат прибавени към канонизираните стихове. Това се прави с творчеството на много значими световни поети. Самият характер на Вапцаровото ръкописно наследство, оставените следи от множество незавършени стихотворни проекти, записаните десетки и десетки поетически хрумвания изискват осъществяването на тази възможност“.
