На 5 октомври 2022 г. в галерията на Българския културен институт в Прага бе открита изложбата „Диалози“ от проект „АRTелие“ на Софийския университет. Изложбата е част от проекта „АRTелие“ и се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ на Алма матер. Реализира се от Катедра „Визуални изкуства“ към Факултета по науки за образованието и изкуствата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Ръководител е проф. д-р Бисера Вълева.
Ако можем да си позволим да перифразираме писател като Труман Капоти, който казва, че разговорът не е монологичен, когато се срещат съмишленици, то тази изложба е диалог. Пред публиката на галерията на Българския културен институт в Прага се представят двама автори – Бисера Вълева и Васил Вълев (1934-2021) - основно с работи върху хартия.
Между голямоформатните композиции на Бисера Вълева и средния формат творби на Васил Вълев се намесват съзнателно търсените в много малък формат маслени работи, които структурират пространството и създават специфична изобразителна фраза. Експонираните акварели на Васил Вълев са от периода на 70-те и 80-те години – един много активен период за автора, свързан с интензивна изложбена и преподавателска дейност. Работите на Бисера Вълева представят основни визуални теми от различни нейни изложби от 2011 г. досега.
Изложбата е диалог-среща на две поколения, на учител и ученик, на двама самостоятелни автори, които вървят по един път, в една пластична посока с различните си лица. Художественият разговор между двамата през годините се гради на нееднозначност, на преодолени подражания, на персонални натрупвания и обосноваване на разчетим визуален език.
Диалогът, освен между тях, е и с публиката, която чрез картините опосредствено материализира емоциите си, вътрешното си състояние и размишления, породени от овеществения разговор на художниците със самите себе си. Дори техниката на творбите – темпера и акварел, смесването в различни съотношения на плътност и прозрачност, дава възможност за по-голям диапазон на живописни и емоционални слоеве в творбите, на амалгамата от въжделения и преживяно, от смислови и колоритни наслагвания, от частичното им отнемане... Защото, както казва фината и чувствителна поетеса Марина Цветаева - в диалога с живописта (живота) важен е не нейният въпрос, а нашият отговор.
