В периода 13-15 септември 2024 г. в Ректората на Софийския университет се проведе международната конференция „Видове репрезентации“ (Varieties of Representations). В нея участваха изследователи от 16 различни университета и изследователски центрове, базирани в 10 различни държави.
Конференцията беше своеобразен опит да се хвърли светлина върху значението на понятието за репрезентация в различни изследователски полета, като тръгнем от философията на когнитивната наука и стигнем до абстрактните му значения в естетиката. Насочеността на събитието към интердисциплинарно поле за диалог събра философи с когнитивни лингвисти, невроучени, когнитивни учени и биолози.
Събитието беше организирано от Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Българското общество по аналитична философия съвместно с Българската академия на науките.
В програмния комитет на събитието участваха Мадлен Ангелова-Елчинова (Софийски университет), Калоян Нечев (Софийски университет), Марина Бакалова (ИФС, БАН), Росен Люцканов (ИФС, БАН), Даница Радош (University of Split) и Юдевит Ханжек (University of Split).
В конференцията участваха петима гост-лектори, като всеки от дните започваше с пленарен доклад, който да послужи за отправна точка на последващите дискусии, последван от друг такъв в следобед.
Първият пленарен доклад на 13 септември 2024 беше представен от проф. Едуард Машери (Edouard Machery) (University of Pittsburgh) с доклад на тема „Непостижимото status quo: понятието за репрезентация в невро и психологическите науки“. Проф. Машери е Директор на Центъра по философия на науката в Питсбърг и един от основоположниците на експерименталната философия в световен план. Следващата сесия с доклади беше посветена именно на темата „Съдържание на репрезентациите“ и в нея взе участие проф. Лилия Гурова от НБУ.
Вторият пленарен доклад за деня беше представен от проф. Михайло Антович (Mihailo Antović) от Нишкия университет, който е водещо име в когнитивната лингвистика. Неговата презентация беше на тема „Основана на множество нива семантика: репрезентации, интензия и референциалност в музиката“. Представеният доклад продължи по чудесен начин темата за съдържанието на естетическите репрезентации. Последната сесия за деня беше озаглавена „Интенционалност и феноменология“ и в нея се включиха доц. Марина Бакалова и гл. ас. Елена Цветкова от БАН.
Вторият ден на конференцията започна с пленарен доклад на проф. Бенсе Наней (Bence Nanay) - (University of Antwerp), в който той представи новия си изследователски проект на тема „Прозиращият ум“. Последвалият панел „Визуални репрезентации и ментални образи“ беше посветен на предходния голям изследователски проект на проф. Наней върху менталните образи и докладите до голяма степен бяха фокусирани върху теми от книгата му Mental Imagery: Philosophy, Psychology, Neuroscience (2023).
Пленарният доклад на Оливия Султанеску (Olivia Sultanescu) (Concordia University), с който продължи следобедът на 14 септември 2024 пък беше посветен именно на пропозиционалните репрезентации или концептуалното съдържание и неговата социална природа. Той беше озаглавен „Социалният характер на пропозиционалното съдържание“ и предостави на аудиторията нова интерпретация на аргументите на Доналд Дейвидсън, чиято философия е и в основата на изследователските интереси на Султанеску. Последната сесия за деня съпостави пропозиционалните с непропозиционалните репрезентации. В нея беше изнесен и доклад от гл. ас. Мадлен Ангелова-Елчинова от Философския факултет на Софийския университет върху темата за непропозиционалните убеждения.
Последният ден на конференцията беше открит с пленарна лекция на проф. Джеси Дж. Принц Jesse J. Prinz (CUNY Graduate Center), който е и Директор на Комитета за интердисциплинарни научни изследвания. Изследванията на проф. Принц обхващат множество теми във философия на психологията, моралната философия и естетиката, като той от години работи върху проблема за емоциите във философията и психологията и представи доклад на тема „Емоции и въплътено значение“, в който подходи самокритично и ревизира до голяма степен предишните си възгледи по темата. След кафе паузата се проведе и кратък панел на тема „Възможни и невъзможни репрезентации“, в който взе участие Красимира Филчева от БАН.
Закриващата сесия в следобеда имаше за цел да предложи интердисциплинарна дискусия, като в нея доклади изнесоха двама гости, които нямат експертиза във философията, а са емпирични изследователи в полетата невропсихология и невробиология. Това бяха д-р Одри Ваноденойз (Audrey Vanhaudenhuyse) (University of Liège) и Богомил Пешев от БАН. Сесията беше тематично озаглавена „Невронауката се среща с философията“ и целеше сплотяване на изследователската общност и създаване на нови теми за съвместна работа.
Всеки от участниците получи подробна обратна връзка от тримата гост-лектори, като бяха проведени редица извънконферентни дискусии. Събитието положи началото на много нови приятелства, идеи за инициативи и изследователски проекти, като един от тях е в бъдеще Философски факултет да продължи да организира нови интердисциплинарни конференции, които да са посветени на съвместната работа между изследователи с различна професионална експертиза.