В Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“ бе открита изложбата „Многоликият Михалаки Георгиев”. Експозицията съдържа архивни материали, съхранявани в Института за литература към Българската академия на науките, и може да бъде разгледана до 30 април 2019 г.
На откриването присъстваха директорът на Университетската библиотека доц. Анна Ангелова, доц. Елка Трайкова, директор на Института за литература към БАН, доц. Александра Антонова и гл. ас. д-р Емилия Алексиева от БАН, г-жа Еми Георгиева, съпруга на внука на големия български учен - Михаил Георгиев, представители на академичната общност.
Доц. Ангелова приветства присъстващите и изрази задоволството си да открие тази специална изложба, която е първата, посветена на живота и творчеството на Михалаки Георгиев - един от големите българи, от строителите на съвременна България, който, за съжаление, е незаслужено непознат, особено за по-младото поколение.
„Той е толкова ярка, многостранна, многообразна личност, че е много трудно дори да бъде описан. Той е бил и дипломат, и икономист, и енолог, и създател на винарството в България, и учредител на първото българско земеделско изложение, съставител на първия ботанически учебник в България, който днес е абсолютна библиографска рядкост. Така че наистина днес ние се срещаме с една необичайна личност“, каза доц. Ангелова и допълни, че ако в нашата следосвобожденска литература Алеко Константинов ни завеща с хумора и сатирата образа на Бай Ганьо, който продължава да живее в културния бит на българина, Михалаки Георгиев ни завеща един неосъществен мерак на неговия герой Чичо Денчо. „Мисля, че трябва да си повтаряме и до днес, че може би времето, в което живеем, ни доближава по някакъв начин до този негов герой и не е зле от време на време да препрочитаме този изключителен разказ, за да имаме база за сравнения на собствените си мераци и един собствен аршин за мярка“ каза още доц. Анна Ангелова.
Доц. Анна Ангелова подчерта още, че изложбата има неразривна връзка със 130-годишнината на Софийския университет и с преките контакти с колегите от Института за литература на БАН и техния 150-ти юбилей. А пряката връзка на Михалаки Георгиев със Софийския университет са неговите емблематични знакови ученици, видни личности, професори и изследователи на Алма матер, каза още доц. Ангелова.
Директорът на Университетската библиотека изрази личната си благодарност към представителите на Института за литература при БАН. Тя припомни, че това е втората съвместна изложба на двете институции. Тя благодари и на колегите от отдела за връзки с обществеността на Университетската библиотеката, които са подготвили и подредили изложбата.
В началото на своето приветствие директорът на Института за литература към БАН доц. Елка Трайкова отправи благодарността си към екипа на Университетската библиотека за прекрасното им сътрудничество. Тя подчерта, че архивът на Михалаки Георгиев е едно от съкровищата на Института за литература и допълни, че учените литературни историци, като културна общественост, са в дълг към паметта на този изключителен българин, енциклопедист, личност, която има невероятни заслуги за строителството на съвременна България.
Доц. Трайкова припомни някои щрихи от забележителната биография на Михалаки Георгиев. Тя разказа за посещението му в Йерусалим, което за онези години е било събитие и дълго пътешествие. Разказа и как по време на Руско-турската освободителна война с риск на живота си предоставя на руското главнокомандване плановете на родния си град Видин и така подпомага руските войски.
Директорът на Института за литература допълни, че Михалаки Георгиев е имал блестящо европейско образование - рядкост за онази епоха и онова време. Завършва с отличие Чешката кралска академия по земеделие.
Доц. Трайкова припомни още, че будният българин създава представата за българското земеделие и икономика в края на 19 и в първите години на 20-ти век като модерна като перспективна и европейска. Опитва се да покаже, че земята на България е нейното богатство, както и че е необходимо да се развива такава промишленост, която да създаде необходимия авторитет на младата тогава българска държава.
Михалаки Георгиев в основата не само за развитието на модерното земеделие. Изследва билките в България и издава академичен труд, в който описва лечебните им свойства. Автор е на първия български учебник по ботаника. Съорганизатор е на Пловдивското изложение, сегашния Пловдивски панаир, който превръща в културна атракция. Събира етнографски материали, гатанки, създава основите на съвременната българска статистика, внася закони в министерството на финансите и на икономиката. Един от основателите е не само на много земеделски училища в страната, но и инициатор за създаване на висша академия за селскостопански науки в страната.
Михалаки Георгиев продава къщата си в София и купува чифлик в Горна баня, за да приложи на практика всички свои знания и умения за развитие на земеделие и производство и да покаже как се създава модерно селско стопанство такова, каквото той е смятал, че трябва да има в България.
Доц. Трайкова акцентира и на остро критичния вестник „Балканска трибуна“, основан от Михалаки Георгиев, което му коства престой в Черната джамия и множество съдебни дела. „Но той има едно верую в своя живот и то е: Почтеност, искреност и отговорност. И мисля, че затова ние би трябвало не само да се гордеем, но и да помним и да показваме на тези, които идват след нас, тези достойни български личности, които биха могли и досега да ни научат много“, каза накрая доц. Трайкова.
Доц. Александра Антонова от Института по литература към БАН посочи, че за първи път се показва такава част от безценната сбирка, разкриваща акценти от разностранната дейност на Михалаки Георгиев. В изказването си тя се спря на литературната му дейност – литератор, около когото се събира първият литературен кръг след Освобождението. В него участват д-р Кръстев, проф. Иван Шишманов, Иван Вазов, проф. Деньо Цонев, Константин Величков, Стефан Попчев, Мара и Христо Белчеви и други.
В изложбата са представени ръкописи на някои ключови хумористично-сатирични разкази на Михалаки Георгиев. „Той пише на един великолепен, автентичен видински диалект, прорязан от шопски изразови и лексикални особености, изключително богат на турски думи. Само езикът на Михалаки Георгиев заслужава собствено изследване“, посочи доц. Антонова.
Посетителите на изложбата могат да видят още либретото на операта „Тахир беговица“, създадена по едноименния разказ, който Михалаки Георгиев написва по време на престоя си в Черната джамия.
Той е оставил също много богат корпус финансови документи – работи като ревизор непосредствено след Освобождението, сред които има много митнически декларации, отчети от ревизии, финансови доклади и други. Запазена е и богатата му кореспонденция с Константин Стоилов, особено от времето, когато е дипломат в Белград.
Доц. Александра Антонова посочи и много интересно Свидетелство за честност и благонадеждност от 1899 г., което дава право на Михалаки Георгиев да търси руди. В експозицията са представени и други сертификати за разностранната му дейност, лични документи и др.
Гл. ас. д-р Емилия Алексиева от Института по литература към БАН представи архива на Михалаки Георгиев, който се съхранява в Института за литература на БАН, състоящ се от 191 архивни единици, разделени в отделни рубрики – биографични материали, кореспонденция, учебни материали, обществена дейност и т.н.
Тя акцентира върху забележителен документ с подписа на княз Александър Батенберг, друг с личния печат на цар Фердинанд, редица интересни документи с юридически характер, кореспонденцията му с Иван Шишманов, Иван Евстатиев Гешов и др. „Надявам се да си тръгнете от тази изложба обогатени и със съзнанието, че тя е част от запазването на нашата идентичност, без която сме нищо и никой“, каза в заключение д-р Алексиева.
Съпругата на внука на Михалаки Георгиев г-жа Еми Георгиева благодари за вниманието и изложбата и отбеляза, че паметта за него е жива и поколения наред се почита от семейството и наследниците му.
