Комисия по научни направления
Председател:
- доц. д-р Иво Янев
Членове:
- гл. ас. д-р Росен Русев
- ас. ставр. ик. Михаил Михайлов
Преподавателите от Богословски факултет са признати изследователи в направлението “Религия и теология”. Те реализират, при пълна академична свобода, както фундаментални, така и приложни изследвания в областта на теологията, юдаизма, медиевистиката, биоетиката, образованието и много други сфери на хуманитарното познание. През последните пет години преподавателите на ОТД от Факултета са разработили и получили финансиране за общо 31 национални и международни проекта.
По-важните проекти, по които се работи съвместно или с подкрепата на наши и чужди партньори, са следните:
Международни проекти:
- Религия и мултикултурализъм: образователни методи за църковни лидери, проект № 527098-LLP-1-2012 – 1 – NO-GRUNDTVIG – GMP
- Развитие чрез социално включване“, проект № BG051PO001 – 7.0.07-0099
- Стратегически партньорства за представители на религиозни общности, проект № 2017-1-RO01-KA204-037397
- Аналитични тенденции в православното богословие
- Интеркултурни методи за развитие на общността
Национални проекти:
- Дневникът на Етерия Peregrinatio ad Loca Sancta” от IV век. Литургични, библейско-археологични и духовно-аскетични свидетелства на текста”. № 80-10-183
- Древен Израил в изображения, артефакти и надписи от библейския контекст (ар-хеологически находки и декодиране на древния картинен език)
- Музикалното творчество на Св. Йоан Кукузел – богословски, литургични и духовно-аскетични аспекти
- Научно-богословското дело на проф. д-р Иван Панчовски (1913-1987) и развитието на християнската етика в контекста на българската църковна и академична традиция
- Развитие на практическото и нравственото богословие в България през ХХ век
- Свети Климент Охридски Чудотворец – духовен просветител и учител
- Светите братя Кирил и Методий – духовни просветители и покровители на Европа” (литургичeска, мисинерска и духовно-просветна дейност)
- 1000 ГОДИНИ ОХРИДСКА АРХИЕПИСКОПИЯ (ИЗВОРИ И ИЗСЛЕДВАНИЯ)
- 1000 ГОДИНИ ОХРИДСКА АРХИЕПИСКОПИЯ (ИЗВОРИ И ИЗСЛЕДВАНИЯ) Част ІІ
- 150 години от основаването на Българската екзархия (извори и изследвания)
- АКАДЕМИЧЕН ПАРАКЛИС ПРИ БОГОСЛОВСКИЯ ФАКУЛТЕТ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
- База данни към текста на най-новия превод на Библията на съвременен български език -критични места, неточни преводи, нестабилни термини, колебливи понятия и неустановени реалии
- Библейска ономастика – каталог на nomina personalia в Свещеното Писание
- Библейски теми и образи в българската художествена литература след Освобождението до днес
- Библията – база за диалог в културния живот и конфесионалните взаимоотношения в България като член на Европейския съюз
- Въведение в православното догматическо богословие Част втора: Приложение към Въведение в православното догматическо богословие
- Възрожденски проповеди в архива на Рилския манастир
- Диалог между Българската православна църква и Старокатолическата църква“ (обработване на архива на Св. Синод и подготовка за издание)
- Догматически и съборни вероопределения на Източната църква
- ДОГМАТИЧЕСКИ ИЗВОРИ ЗА БОРБАТА С ИКОНОБОРСТВОТО
- Изследване на архива и превод на документи от билитералните диалози между православни, старокатолици и англикани при участието на църковни представители на Българската православна църква (БПЦ) и преподаватели от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
- Книжовното наследство на св. Климент Охридски: богословски и филологически аспекти
- Образът и свещеното изображение в паламитските спорове
- От търпимост към признание. Легализиране на християнството (311–313)
- От търпимост към признание. Легализиране на християнството (311–313). Част ІІ
- От търпимост към признание. Легализиране на християнството (311–313). Част ІІІ
- РАЗРАБОТВАНЕ НА СБОРНИЦИ – СТРАСТНА СЕДМИЦА
- Рецепция на библейския текст в християнската култура: екзегеза и интертекстуалност
- СВИДЕТЕЛСТВО, СЛУЖЕНИЕ И БОГОСЛУЖЕНИЕ НА ЦЪРКВАТА
- Тезаурус на богословието на преп. Максим Изповедник (част I)
- Тезаурус на богословието на преп. Максим Изповедник (част II)
- Тезаурус на богословието на св. Йоан Дамаскин
Отчетлив показател за развиваната от преподавателите в професионалното направление научноизследователска дейност е научната продуктивност – научни публикации (монографии, студии, статии), издаване на учебници и учебни помагала, включително на електронен носител в страната и чужбина, участия с доклади в национални и международни конгреси, конференции, симпозиуми и др..
Преподавателите от Факултета активно участват в провеждащите се национални или международни конференции в областта на хуманитаристиката.
Периодично се анализират и оценяват резултатите от научноизследователската дейност и техния трансфер в образователния процес; определят се приоритетите на тази дейност, като се има предвид, и осигуряването на условия за публикуването им.
В катедрите се обсъждат периодично учебните планове и се изисква подновяване на препоръчваната литература. Провежда се обсъждане на планирани за публикуване научни разработки и се дават препоръки за отпечатване – към Редакционния съвет на Богословски факултет или други издателства.
Обвързването на научноизследователската дейност с учебния процес във Факултета се осъществява и чрез Годишника на Богословски факултет. Редакционният съвет набелязва (с помощта на катедрите) дефицитите на литература в определени области на преподаването. Годишниците съдържат студии и статии на преподаватели, които подкрепят в теоретичен и практически аспект развитието на професионалното направление.
Освен в Годишника, преподаватели, докторанти и студенти имат възможност да публикуват свои изследвания и в печатния орган на Богословски факултет – сп. „Богословски мисъл” (ISSN 1310-7909).
Публикациите на преподавателите и докторантите в специализирани професионални издания също са в помощ на учебния процес. В много случаи преподаватели от професионалното направление участват в редакционните колегии на тези издания и съдействат за разпространение на постигнатото в изследователската дейност на академичния състав. В тези издания знанието се прилага към актуални обществени казуси и се съчетава с критически съждения. Тук трябва да се спомене особено сп. „Духовна култура” (ISSN 0324-1173), издание на Св. Синод на БПЦ, което дава трибуна за научна изява на широк кръг автори.
Създадени са условия (административни и организационни) за разпространение в подходяща форма на изследователските резултати от обществен, научен и приложен интерес.
Те се представят в сборниците на Богословски факултет, в научните конференции и публикуваните доклади, в многобройните публикации на академичния състав – монографии, студии, статии, учебници и др. Използват се разнообразни форми за популяризиране на най-значителните постижения с обществен, научен и приложен интерес – представяне на книги пред студенти, пред колегията и по-широката общественост; рецензии на книги в авторитетни издания; участие в изложби и панаири със собствени публикации.
Организират се три пъти годишно в рамките на Майските дни на културата, Светоклиментовите дни през м. ноември и Тържествата в чест на патроните на Висшите православни богословски школи – Св. Трима Светители – представяния на новите книги и учебни помагала на преподавателите. По традиция през Светоклиментовите дни хабилитираните преподаватели, получили научното си звание през годината изнасят встъпителни лекции.
Реализирането на научни постижения в Богословски факултет е свързано с действията както на преподавателите във Факултета, така и на докторантите и студентите. Основната насока на научните (художествено-творчески) постижения е съобразена с подобряване на учебния процес и със създаване на произведения, които имат значима научна и художествена стойност в областта на теологията, църковната музика, християнското изкуство и др.
Студенти, специализанти и докторанти взимат участие в изпълнението на различни видове проекти. Те са в основата и на Хора за православна църковна музика при Богословски факултет. Участват в различни теренни археологически проучвания (в гр. Созопол; в гр. София – кв. Лозенец и др.)
Осигуреният в специализираната компютърна зала достъп до Интернет дава още една възможност на обучаващите се по специалността „Теология” да придобиват актуална научна информация, свързана със световните явления, процеси и тенденции в света на религиите.
Важна част от научноизследователската работа на студентите са дипломните работи – бакалавърски и магистърски тези. Голяма част от тези разработки са с несъмнени научни достойнства, като на най-изявените дипломанти се предлага възможност ги да обнародват след допълнителна научна редакция. Приносите се разполагат в широкия спектър на теологията и хуманитаристиката.
Студентите участват в организирането на фотографски изложби, най-вече с фотоси от църкви и манастири от България и чужбина, на които представят собствените си впечатления. Такива изложби се организират във фоайетата на Богословски факултет. Регулярно се организират и подобни изложби на детски рисунки на религиозни теми, рисувани от деца в часовете по религия в различни столични училища, в които преподаватели са възпитаници на Богословски факултет.
Към храм „Св. Св. Кирил и Методий” е създадено и се ръководи от наши студенти, обучени в жестомимичен език по религия, неделно училище за деца в неравностойно положение. Същият екип работи активно и върху подготовката на специализиран речник на жестомимичния език с приложен словник с термините в областта на религията, който се прави за първи път в България.
Ежегодно, в чест на патронния празник на Висшите православни богословски школи „Св. Три Светители” (30 януари), във Факултета се провежда научна сесия, на която присъстват архиереи от Св. Синод на БПЦ и гости от нашите чуждестранни партньори. Факултетният студентски хор за православна хорова музика също взима активно участие в честването на празника.
Ръководството на Факултета се стреми да стимулира интересите на студентите към изследователска дейност. За тази цел се използват стипендии, конкурси за есета и за аудиовизуални продукти. Факултетът не само подбира стипендиантите при съответни условия, но и обсъжда с организацията, която отпуска стипендията, възможностите за конкретно обучение.
Стипендии за изследователска работа на студенти отпускат национални или чужди институции.
Увеличаващата се студентска мобилност се подкрепя и следи от страна на преподавателския състав на Факултета. След завръщането на студенти, били стипендианти по европейската програма “Сократ/Еразъм”, всички студенти представят отчети за пребиваването си и академични справки за прослушаните от тях лекции и положените там изпити. Те се отчитат също пред международния отдел на СУ. Всички стипендианти на програмата от Факултета се справят отлично с усвояването на учебния материал и имат много добри успехи при положените изпити. Те споделят опита си със свои колеги и преподавателите, координатори по програмата. Студентите пишат кратък отчет за своето обучение.
Въз основа на договор за съвместна дейност с Философско-историческия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски” след 2004 г. ежегодно в гр. Пловдив се провеждат международни докторантски школи, в които активно участие взимат докторантите от Богословски факултет. Материалите от тях се публикуват в специални сборници. Школите се провеждат в Ламартиновата къща в Стария град и вече са се превърнали в трайна традиция. В конференциите участват докторанти от Оксфорд, Льовен, ПУ, СУ (ФФ Бог. ф-т), БАН, ЮЗУ и др.
Студентите биват систематично приобщавани към научните проекти на факултета чрез участието си в летните певчески практики в ставропигиалните манастири и в теренните археологически разкопки. През 2005 г. съвместна практика по изследователски и издателски проект върху "Мистагогия" от Максим Изповедник с ПУ ФИФ се проведе в Етрополския манастир, а през 2007 г. – в Лопушанския манастир.
Резултатите от участието на студенти и докторанти в изпълнението на изследователски проекти периодично се анализират и обсъждат, като се осигурява възможност за публикуване в списанията „Богословска мисъл” и „Духовна култура”, както и в поредицата Философски четения на ПУ „Паисий Хилендарски”.